Пак си тук NICKA

Казвам, че е краят, но пак си тук
Викам ти и плача, но пак си тук
Замълчи, говори — не издавай звук,
ти си шум във ума ми.

И не знам как, макар да
ти желая само хубави неща на този свят,
все някак пак искам
да захвърлиш всичко друго, само за да дойдеш пак.

Не знам колко ще трябва
да съм повече сама,
за да те разбера и с тебе
да остана.

Не знам колко ти давам,
но знам, че ще ти взема
всичко, което си скрил във тебе —
ти отнемам.

Колко пъти в ума ти
ще влизам и излизам, без да
се питам накъде и как ще ме отведе (подведе)?
И една по една проверявам ти мислите,
но по-лесно ли заспивам?